Древна Тракия: мит и реалност

13-ти МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО ТРАКОЛОГИЯ

3-7 септември 2017, Казанлък, България


 ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНИЯТА В РАЙОНА

 

Праисторически проучвания

Благоприятните природо-географски и климатични условия в Казанлъшката котловина са причина най-ранните следи от обитаване да се отнесат още към новокаменната епоха. Локализираните 12 праисторически селищни могили съдържат останки от живота на населението от VI до ІІІ хил. пр.Хр. Планирани археологически проучвания са проведени на два обекта – селищните могили при Казанлък и Крън.

През 1928 г., при построяването на училището в с. Габарево, е унищожена праисторическата селищна могила, датираща от края на V хил. пр.Хр. Материалната култура принадлежи към последната III фаза на къснохалколитната култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI.

Праисторическата селищна могила при Казанлък е проучвана през периода 1967-71 г. С диаметър 100 м и височина 5 м, тя съществува в течение на едно хилядолетие, като в резултат на обитаването са разкрити останките от 17 селища. Най-ранното е от началото на VI хил. пр.Хр., а най-късното – от края му.

През периода 2003-2005 г. са осъществени проучвания на селищната могила при Крън. Пластовете се отнасят към последния етап на късния неолит в Тракия и ранната бронзова епоха.

 

Проучвания на тракийската култура от I хил. пр.Хр.

През втората половина на I хил. пр.Хр. Казанлъшката котловина е част от Одриското царство. Държавообразувателните процеси са в напреднал етап, за което благоприятстват фактори като стратегическото разположение, мекият климат, плодородните почви, гъстата хидрографска и развитата пътна мрежи. Не по-малко важна роля за политическата активност и военна консолидация на траките играят гръцката колонизация и персийското присъствие в района. Всичко това обяснява защо материалните останки от това време в Долината са повече от обилни.

Севтополис

През периода 1948-1954 г. в резултата на изграждането на яз. „Копринка“ е проучен един от градските центрове на одрисите – Севтополис. Проучването е осъществено под ръководството на проф. Д. П. Димитров и доц. д-р М. Чичикова. Градът е разположен върху невисока тераса по течението на р. Тунджа, която го огражда от юг и югозапад, а от изток е нейният приток р. Голяма Варовита. Името му е неизвестно в античната писмена традиция. Едва след откриването на надписа от т.нар. „Царски дворец“ става възможно идентифицирането му.

Севтополис има неправилна петоъгълна форма и се разполага на площ от 50 дка. Крепостната му стена е дълга 890 м, като по протежението ѝ са разположени правоъгълни кули и бастиони. Стената е дебела около 2 м с основа от ломени камъни, докато надстройката е била от кирпич, нивелиран с дървени греди.

Застрояването на града е станало еднократно, като са спазени принципите на ортогоналното проектиране. Двете порти са от северозапад и югозапад и дават началото на главните улици, които се пресичат под прав ъгъл при градския площад (агората). Всички второстепенни улици са успоредни на главните и при кръстосването си обособяват инсулите, в които са разположени жилищните сгради. Една улица е преминавала от вътрешната страна по цялото протежение на крепостната стена. Градът е бил снабден с канализация, а няколко кладенеца са задоволявали нуждите от прясна вода. Централно място е заемала агората, където според Севтополския надпис е бил олтарът на Дионис. Около нея са били разположени важните обществени сгради.

В северния сектор на града е цитаделата, обградена със самостоятелна крепостна стена, подсилена също с кули. Монументален вход (пропилон) е осъществявал прехода към вътрешния двор. В дъното му е разкрита представителна сграда, идентифицирана като царска резиденция. Тя е била с обширно преддверие, вероятно с колонада, зад което са разположени голяма зала, измазана с щукатура, оцветена в т.нар. „структурен стил“, и жилищни части. Запазени са основи на стълба, вероятно за втори етаж. Именно в т.нар. „Дворец“ е намерен надписът, според който един от четирите му екземпляра е поставен в храма на Великите богове. Това дава повод да се предположат и храмови функции на сградата.

Жилищните сгради разкрити в Севтополис представят основните елински типове къщи – пастадна, с простас и перистилна. Основите им са от ломен камък с калова спойка, а във височина са използвани кирпич и леки конструкции. Колонадите са били дървени, а сградите са покривани с керемиди, по смесена лаконско-коринтска система.

В източната крепостна стена има данни за трета порта, водеща към реката. Това дава повод да се предполага – въз основа и на търговските контакти на селището – наличието на пристан. Податки за плаваемост в тази епоха има и за р. Марица.

Количеството на импортните стоки, открити при проучванията, е значително – амфорна тара, вносна гръцка керамика, предмети на лукса, монети и т.н. Най-многобройни са печатите на о. Тасос, следвани от тези на Синопе, Родос и Хиос. При монетосеченето са представени македонските владетели (Филип II, Александър III, Касандър, Лизимах и др.) и единични монети на градове като Месамбрия, Аполония Понтика, Енос, Лизимахия.

Монетното производство на града е изцяло династическо, т.е. принадлежи на основателя му Севт III. Малкият номинал свидетелства, че са служили на местното монетно обръщение, а ареалът, в който се намират, очертава границите на територията, контролирана от него.

Градът просъществува сравнително кратко време – от началото на последната четвърт на IV до средата на III в. пр.Хр., като има индикации и за малко след това.

Некрополите на Севтополис

Успоредно с проучването на града са проведени разкопки както на принадлежащите към него два могилни некропола на Трите могили и в м. Деветте могили, така и частични проучвания на плоски некрополи в непосредствена близост. Засвидетелствани са и двата погребални ритуала – инхумация и кремация, като втората е извършвана както на самото гробно място, така и извън него. Има и един случай на кенотаф (символично погребение). Голямо е разнообразието на гробните съоръжения – тухлени гробници; обикновени гробни ями и каменни площадки, покрити с каменни могилки; зидани тухлени гробове; урни. От погребалните дарове най-голям е делът на съдовете от глина. По-редки са презметите от метал. Намерени са части от девет погребални венеца с дървено кръжило, бронзови листа и глинени елементи, всички покрити с позлата. Накитите са представени от обеци, огърлици с мъниста и фибули, изработени от злато, сребро, бронз и глина.

Надгробни могили, богати погребения, монументални съоръжения

Една от основните черти, характеризиращи периода на икономически и политически просперитет на Одриското царство, са богатите погребения на представители на аристокрацията. Те се датират най-общо от края на V до средата на ІІІ в. пр.Хр.

От 1992 г. до 2006 г. с кратки прекъсвания продължава изследователската работа на доц. д-р Г. Китов и ръководената от него ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания). Благодарение на дейността ѝ са проучени около 200 могилни насипа, отразяващи погребалните практики на траките през желязната и римската епохи в Казанлъшката долина.

Някои погребения са извършвани в обикновени гробни ями или примитивни съоръжения, а други – в монументални архитектурни съоръжения (зидани гробове и гробници).

Богатите погребения в зиданите гробове в Малката могила и могила Светица от края на V в. пр.Хр. ни дават представа за начина, по който са изпращани по пътя си към отвъдното представителите на тракийската аристокрация. Сред инвентара им се открояват инсигниите на властта (пръстените-печати, маската, лабрисите), предметите на въоръжението (броня, върхове на копия, мечове) и накитите (изящни огърлици, фибули и др.).

Проучените 17 представителни гробници в могилите Оструша, Славчова, Голяма Арсеналка, Сашова, Крън ІІ, Шушманец, Хелвеция, Грифони, Лулчева, Рачева, Кестелева, Фъртунова, Плоската, Донкова, Голяма Косматка, Могила 2 при Долно Изворово, Ораната, както и разкритите по-рано Казанлъшка, Мъглижка, Крънска, а също и в могили №№ 2 и 3 от некропола на Севтополис са с изключителна научна стойност. Девет от тях са напълно запазени, две са достигнали до нас неограбени, четири са с изящна полихромна стенописна украса.

Казанлъшка гробница

Сред всички безспорно се откроява Казанлъшката гробница. Открита случайно на 19 април 1944 г. от войници при прокопаването на противосамолетно убежище, тя е изградена на нивото на околния терен и е ориентирана в посока север-юг, с вход от юг. Състои се от коридор, правоъгълна предгробна и кръгла погребална камери.

Коридорът е от необработени камъни. Двете камери са изградени от тухли, споени с хоросан, а стените и подовете им са покрити с няколкопластова мазилка, върху която са нанесени стенописи в техники щуко лустро и фреско.

Предгробната камера има правоъгълна форма. Засводена е двускатно. Стенната мазилка е разделена според йонийския ордер на няколко цветни пояса в бяло, черно и червено, над които са представени двата фриза. Основният фигурален фриз е с военни сцени. Центърът на всяка сцена е подчертан от двойка воини, към които от двете страни се присъединяват въоръжени пехотинци и препускащи конници. Облечени са в къси хитони и ниски обувки, а на раменете им се развяват червени и сини хламиди. Въоръжението им е представено от различни по вид шлемове, двойки къси копия и дълги извити мечове (махайри); отбраняват се с големи щитове. Сцените се свързват със събития от живота на покойника или с възпоменателни игри в негова памет.

През правоъгълен вход, оформен чрез 4 каменни блока, се преминава в куполната камера. От вътрешната му страна някога е имало еднокрила дървена врата. Куполното помещение има кошеровидно-камбановидна форма, затворена при върха с ключов камък. Долната половина на стените е заета от редуващи се полета в черно, бяло и червено. Върху архитрава са представени редуващи се дванадесет четирилистни розети и дванадесет букрании (бичи черепи), украсени с гирлянди. Отгоре е изобразена лесбийска кима, над която се развива главният фриз със сцената на хероизация.

Централно място заемат трите фигури – знатният тракиец, увенчан със златен венец и седнал върху ниско клине, съпругата му, с диадема на главата, покрита с воал, и седяща върху висок стол, и едрата права жена в пеплос, пристъпяща с поднос в ръце към тях. Сюжетът се интерпретира като погребално угощение. От двете страни на тази група се отправя процесия. Зад жената в пеплоса е изобразен млад мъж носещ чаша и кана в ръце. След него пристъпват две музикантки в дълги хитони. Следват двама воини, водещи оседлани коне. От ляво на аристократката е представена жена в дълъг хитон, носеща в едната си ръка кутийка с двускатно покритие, а в другата – правоъгълно сандъче. Зад нея върви втора със светлосиньо наметало в ръце. Следва ги младеж, водещ четири коня, впрегнати в двуколка.

Над фриза са представени йонийски корниз, зъбчат орнамент, шнур и червена лента с единадесет лъвски глави. Върху най-горната част на купола е предадено надбягване с колесници, теглени от по два коня (биги). Ключовият камък е бил украсен с осмолистна розета.

Погребението, извършено в гробницата, е било ограбено още в древността. В кръглото помещение са намерени транспортна амфора, фрагменти от местна и вносна керамика, елементи от глинен венец с позлата, златни кръгли апликации и златни нишки, вероятно от украса на дреха, както и костени предмети, части от въоръжение и юзда, късове дърво и железни гвоздеи, вероятно от погребално ложе, и кости от два индивида. В предгробната камера е намерено глинено ойнохое и кости от погребания кон.

От двете страни на гробницата, на 1,2 м височина в насипа, са намерени две огнища със следи от извършвани жертвоприношения – множество животински кости и керамични фрагменти. На същото ниво, но от двете страни на кръглата камера, са открити и два питоса.

Планът, градежът, стилът и техниката на стенописите, както и намерените предмети дават възможност Казанлъшката гробница да се датира във втората четвърт на ІІІ в. пр.Хр. Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника я превръщат в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на античното културно наследство. През 1979 г. тя е обявена за паметник със световно значение, защитен под егидата на ЮНЕСКО.

Голяма Косматка

Не по-малко е значението на разкритата неограбена гробница в могилата Голяма Косматка. Освен рядката възможност да се проучи целият комплекс – гробно съоръжение и материални останки от извършения погребален ритуал, за пръв път е възможно те да се свържат с конкретна историческа личност – одриския владетел Севт ІІІ, основателя на Севтополис.

Гробницата се състои от представителна фасада и три помещения – правоъгълно с двускатно покритие,  кръгло с куполно покритие и саркофагоподобна камера, изработена от гранитен блок с тегло 60 т.

В началото на ІІІ в. пр.Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, а в първата камера – жертвоприношение на кон. Инвентарът е изключително богат и се състои от лични вещи и гробни дарове – златен венец, златна чаша, комплект златни апликации за конска амуниция, предмети на въоръжението – железен меч с ножница, украсени с позлата, бронзови наколенници, върхове на копия, части от щит, съдове от бронз и алабастър. Особен интерес предизвикват три предмета – бронзов шлем, сребърна каничка и сребърна чаша, върху които се разчита името ΣΕΥΘΟΥ („на Севт“).

След края на погребалната церемония входовете към камерите са зазидани, а към фасадата е доизграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция. При затварянето на съоръжението той е опожарен и запълнен със свлеклия се могилен насип. На 7 м южно от входа е положена  глава от бронзова статуя – изящен шедьовър на елинистичската скулптура.

Намирането на четири бронзови монети на Севт ІІІ в началото на коридора, изключителната прилика в чертите на бронзовата глава с изображенията от монетите на този тракийски владетел, както и трите надписани предмета от погребението, носещи името му, са причина откривателят на паметника д-р Г. Китов да  предположи, че това е гробницата на основателя на тракийския град Севтополис и одриски владетел Севт ІІІ.

Оструша, Голяма Арсеналка, Могила на Грифоните, Хелвеция, Шушманец

В могилата Оструша край Шипка е открит представителен гробнично-култов комплекс от средата на ІV в. пр.Хр. На площ от 100 м2 са изградени шест помещения, едно от които е саркофагоподобна камера. Пред комплекса е разкрито ритуално струпване на множество натрошени керамични съдове и архитектурни детайли.

Саркофагоподобната камера е вдълбана в монолитен гранитен блок с тегло повече от 60 тона. Покривът е разделен на десетки образни полета, изпълнени с виртуозно изрисувани портрети (вероятно на членовете на аристократичното семейство), сцени с човешки и животински фигури, борба между животни, растителни и геометрични мотиви.

Гробницата е ограбена още в древността, като непокътната остава югозападната камера – в нея е бил положен кон с богата сребърна амуниция; намерени са още позлатена яка-нагръдник и два сребърни съда.

В могилата Голяма Арсеналка е намерена гробница датираща от средата на ІV в. пр.Хр. Има представителна фасада, правоъгълно преддверие и куполна камера. Входовете към помещенията са снабдени с двукрили каменни врати. Срещу входа на камерата е разположено ложе, ориентирано изток-запад. Гробницата е ограбена в древността, като в преддверието са открити костите на кон, части от позлатен нагръдник и две малки златни украшения.

В Могилата на Грифоните е проучена гробница, състояща се от коридор и две камери. Има представителна фасада с украса от два пиластъра и релефен фронтон, рамкиращи входа. Към фасадата са долепени стените на дълъг коридор, който в древността е бил открит. Единствено над фасадата е имало навес от плоски и извити керемиди. Входовете към преддверието и куполната камера са се затваряли с двукрили каменни врати. Преддверието е с правоъгълен план и е покрито с двускатен покрив от големи каменни блокове. Кръглата камера е покрита от изящно построен купол. Срещу входа на камерата е разположено ложе, изградено от каменни плочи. Пред ложето има стъпало от каменен блок, върху който са моделирани лъскави лапи. Гробницата се датира в IV в. пр.Хр., като е ограбена още в древността – единствените намерени предмети са две златни мъниста.

Гробницата в могила Хелвеция датира от средата на IV в пр.Хр. Състои се от дълъг и широк коридор, преддверие и камера. Стените на коридора са от ломени камъни. Преддверието и камерата са с правоъгълен план и двускатно дъговидно извито покритие. Стените и подът и на двете помещения са измазани с фина бяла хоросанова мазилка. Върху нея са нанесени хоризонтални и вертикални жлебове, сякаш стената е изградена от големи мраморни блокове. Входът към камерата се затваря с двукрила касетирана каменна врата, която има механизъм за заключване от вътрешната страна. Срещу входа е разположено ложе, също измазано с фина мазилка. Останките от последното извършено погребение са ограбени още в древността, като единствено в преддверието е разкрит непокътнат скелета на принесения в жертва кон.

Шедьовър на тракийската архитектура е храмът-гробница в могила Шушманец. Състои се от коридор, фасада, преддверие и кръгла камера. Коридорът е изграден от речни и ломени камъни; някога е бил с дървена покривна конструкция с керемиди. Фасадата е била украсена с фронтон, за което свидетелства намереният при разкопките антефикс с форма на полупалмета.

Преддверието е правоъгълно, с фалшив полуцилиндричен свод, а в средата е украсено с елегантна колона в йонийски стил. В преддверието са разкрити останките на  четири коня и две кучета, принесени в жертва.

Над входа към централната камера е моделиран релефно фронтон с акротерий във формата на палмета и два антефикса в краищата. От вътрешната страна на този вход са били монтирани две касетирани каменни врати, украсени с врязани стилизирани слънчеви дискове, оцветени в червено.

Погребалната камера е с кръгъл план и куполно покритие. В центъра ѝ, под ключовия камък, се издига изящна колона в дорийски стил. Стените са разделени на три хоризонтални пояса, като първият е със седем полуколони в дорийски стил.

Фасадата и двете камери са били покрити с блестяща бяла фина мазилка (сега запазена основно в кръглата камера). Гробницата се датира в ІV в. пр.Хр.

Голямата концентрация на този вид паметници на сравнително малката площ на Казанлъшката котловина потвърждава наличието на важен политически център. Повечето могат да се свържат пряко със Севтополис, докато други са свидетелство за съществуването  на по-ранен, респективно – по-късен център.

През 60-те години на ХХ в. се изследва могилният некропол при с. Долно Сахране. Разкопките са извършени под ръководството на проф. Л. Гетов, като са проучени общо 5 могили. Най-ранните погребения са хокерни и се отнасят към ранна бронзова епоха; няколко гроба датират VІ-V в. пр.Хр., а най-късно е едно погребение с изгаряне от края на V – началото на ІV в. пр.Хр.

През 70-те години на ХХ в. екип от учени с ръководител доц. д-р М. Домарадски прави археологически проучвания на селище и прилежащия му могилен некропол в м. Атанасца при с. Тъжа. Селището е близо до повърхността и при обработката на почвата голяма част от зидовете са унищожени. Откритата керамика на територията му е синхронна с материалите от гробовете в проучените могили. Погребалните практики, представени в некропола, са изключително интересни. Основният ритуал е кремация. Кладите са устройвани в самия насип, като са ползвани многократно. Гробовете са обикновени ями, често ограждани с каменни полудъги или каменни кръгове. Сред гробните дарове най-многобройни са керамичните съдове и елементите на въоръжението. Установено е, че селището и некрополът му съществуват в периода ІІ-І в. пр.Хр. – ІІ-ІІІ в. сл.Хр. Данните от проучването им са важни, защото характеризират облика на тракийската култура в периода на завладяването на Тракия от римляните и установяването на римска власт.

Тракийската култура през римската епоха в Казанлъшката котловина

През 45 г. сл.Хр. Тракия става римска провинция. За времето на Ранната Империя най-близкият голям административен център в района е Августа Траяна. На територията на Казанлъшката котловина вероятно са съществували малки сателитни селища, косвено доказателство за които се явяват проучените могили от римската епоха. Прави впечатление фактът, че концентрацията им е в източната половина на котловината. Траките продължават традицията да погребват починалите под могилен насип, като преобладаващият ритуал е кремация. През 60-те години на ХХ в. са изследвани няколко надгробни могили в землищата на селата Дъбово и Тулово. Погребенията се датират между края на І и края на ІІ в. сл.Хр. Особено по-ранните се открояват с богатия си и разнообразен инвентар, като дават представа за съчетаването на традиционните тракийски погребални практики с типични за римския начин на живот лични вещи и гробни дарове. Те онагледяват вливането на тракийската аристокрация в провинциалната римска администрация.

В края на 90-те години на ХХ в. са проучени няколко могили в землищата на гр. Мъглиж и с. Търничене, отнасящи се към времето І в. пр.Хр. – ІІІ в. сл.Хр. Практикуваният ритуал е кремация, в преобладаващата част извършена на място. Освен гробните ями, под насипите са засвидетелствани и огнища, тризни, каменни струпвания, каменни дъги. Гробните дарове са от разпространени за епохата типове, единични са предметите на лукса. Полагана е жертвена храна, правени са възлияния. Засипването на гробовете става на етапи, като накрая се полагат няколко керамични съда.

За религиозните вярвания на местното население съдим от проучените три светилища на Тракийския конник от периода II−IV в. сл.Хр. при селата Крън и Виден. През 1951 г. при изкопна работа в м. Бостанджийската кория селяни от с. Крън, на 10 км северно от гр. Казанлък, попадат на депонирани 69 мраморни оброчни плочки на тракийски конник. На 200 м източно от там са разкрити зидове и строителна керамика, вероятно от светилището, на което принадлежат плочките. А на 200 м югозападно от това място са регистрирани останки от постройки, за които се предполага, че са на селището, към което е било това светилище. Анализът на стила на изработка, както и на надписите върху оброчните плочки позволява времето на съществуване на светилището да се отнесе към втората половина на ІІ – началото на ІІІ в. сл.Хр.

В началото на ХХ в. на два пъти са предавани оброчни мраморни плочки от селяни, обработващи нивите си в землището на с. Виден, разположено на 12 км западно от гр. Казанлък. През 1959 г. започват разкопки на мястото на намиране на плочките, в резултат на което е проучено двуделно светилище с правоъгълен план. Изградено е от каменни стени, споени с хоросан и измазани отвътре с фина мазилка, покрита с цветна украса. Намерените фрагменти местна монохромна керамика показват, че мястото е ползвано за култови цели още в предримската епоха. Разцветът на светилището въз основа на археологическия материал е през ІІІ в., като продължава да съществува и в ІV в. сл.Хр., в края му е разрушено.

И в трите светилища е почитано местно божество, което е изобразено като конник и отъждествено с Аполон в надписите. В двете светилища при Крън Аполон е споменат с две различни прозвища − Зерденос (Ζερδηνος) и Тераденос (Τηραδενος). Сред изобразените божества и митологични създания са също Марсий, Венера, Асклепий, Хигия, Херакъл, Телесфор, Дафне. Конникът-Аполон е почитан като лечител и защитник от злини и нещастия.

Теренни издирвания, ГИС

Обсегът на археологическите проучвания в Казанлъшката котловина е далеч по-голям от осъществяването на археологически разкопки. През десетилетията немалък е делът на провежданите теренни обходи с цел издирване на археологически обекти. Пионери в създаването и попълването на археологическата карта на Казанлъшкия край са Г.Табакова – Цанова и доц.д-р М. Домарадски. През 70-те години на ХХ в. са събрани данни за археологическите обекти от западната част на Казанлъшката котловина. Нов етап в дейността се бележи през 1996-1998 г., когато под ръководството на доц. д-р М. Домарадски и доц. д-р Г. Нехризов се организира тотално обхождане, като събраните данни са проверявани чрез сондажни проучвания.

Началото на системните проучвания за попълване на археологическата карта на Казанлъшката котловина беше поставено през пролетта на 2009 г. В работата се използва мобилен и настолен ГИС софтуер за очертаване на покритата територия с полигони. При анализа на получените резултати в ГИС, на базата на дисперсията на археологически материали (основно фрагменти от керамични съдове), се определят границите на регистрираните археологически обекти. При по-прецизната обработка на данните в ГИС в територията на всеки обект се обособява ядро (ядра), отличаващо се с по-висока концентрация на археологически материали. На базата на изискванията на нормативните разпоредби в сферата на опазване на културното наследство се определят и охранителни зони около територията на всеки обект. Ръководител на теренните експедиции и последвалите анализи е доц. д-р Георги Нехризов от НАИМ-БАН. В резултат от проведените седем кампании от 2009 г. до 2015 г. системно е проучена територия с площ 105 кв. км. Броят на регистрираните археологически обекти е 910.